Винаги ще помня деня, в който за пръв път отидох да избирам платове. Чувствах вълнение, типично за малките деца, което не мога да опиша с думи. Буквално в първата фабрика, в която влязохме, погледът ми се спря върху два топа от бледорозов и бледотюркоазен памук, които стояха сякаш отделени от другите. Без изобщо да се замисля, прекъснах продавача, докато ми предлагаше чай и му казах, че ще ги купя. Не знам дали вярвате в знаците на съдбата, но това си беше точно такъв – тези два топа бяха в абсолютно същите цветове и нюанси на цветовете от брандинга ми; сякаш си стояха подпрени в десния ъгъл и ме чакаха да дойда и да си ги взема. С тях направихме серията Santorini и кафтаните Chakra.
И така всичко започна. В същия този дълъг, изтощителен, но страшно ползотворен ден, водена от пастелните тонове на първите два топа, избрах коприната за любимия ми кафтан (всъщност, всички са ми любими…) Princess of Bahrain. Уви, да намеря точния нюанс на розовото, който си представях и да е от висококачествена коприна, не се оказа така лесна задача, но пък затова толкова много обичам тези дрехи – защото в създаването им се постарах искрено да вложа цялата си обич и внимание към детайла, водена единствено от непреодолимото си желание да предам това усещане и на вас.
Търсенето на коприна ме доведе до един плат, който ми грабна окото със семплата си, но много приятна цветова композиция и веднага си го представих като мини пола или панталон с много висока талия и силно разкроени крачоли. Впрочем, обожавам такива панталони, което често ме прави обект на подигравки от страна на милите ми приятелки, които се шегуват с моите ретро разбирания в доста аспекти. Такава съм си – не обичам да следвам тенденции, а по-скоро да ги пречупя през своята призма за философия на нещата. Точно затова и си позволих дързостта да не спазвам никакви общоприети или актуални модни движения при избора на платове или дизайна на моделите.
Та, в този дистрикт прекарахме поне 5-6 часа и когато накрая натоварихме платовете, останах малко разочарована, че са само четири, а и все още нещо ми липсваше, въпреки че бях безумно щастлива да се возя до тях, да ги гледам и да ги усещам. Имам силно развито обоняние и асоциирам хора и преживявания с конкретни аромати, та в този ред на мисли ароматът на чисто нов памук и лен са едни от най-хубавите, които съм усещала; нещо, като да се гушнеш във вратлето на малко дете или бебе, въпреки че уханието на новия живот е непобедимо. Но в известна степен и за мен там започна нов живот, безкрайно различен от този досега.
На следващия ден работихме по моделите и предстоеше да отидем до майстора на пещемали, като по думите на моя партньор от Турция, останах с усещането, че ще ми се позволи да надникна в свещения процес по направата на ленения пещемал по начин, който е все по-голяма рядкост в Истанбул, защото младите не желаят да изучат занаята и този полумеханичен стан изживява последните си години.
Винаги ще бъда благодарна на хората, които срещнах в Турция – за тяхната добрина към мен и жеста да ме въвлекат във всеки един малък процес по създаването на колекцията ми. Щастлива съм, че имах възможността да видя как се бродира логото ми, къде и как се правят платовете, как се боядисва ленът с натурален пигмент, как се тъче пещемал, как се крои и реже на ръка и нали разбирате, че просто нямаше как да не се привържа толкова много към тези творения, излезли от ръцете на прекрасните хора, с които се срещнах.
И така, водена от опиянението по Ориента, по бохемското и по нетрадиционното, сбъднах една своя мечта – bohoSi. ️